Според доклад на Google през последната година алкалната вода се е превърнала в най-популярния термин за търсене на водни напитки. Едно посещение в местния магазин за здравословни храни (или в който и да е супермаркет) ще покаже колко много компании за бутилирана вода вече продават този вид вода. Поддръжниците на алкалната вода разказват за повишена енергия, загуба на тегло, лечение на киселинен рефлукс и други (които са подкрепени от изследвания). Но дали наистина тя действа? Дали алкалната вода е всичко, което се говори за нея? Дали алкалната вода е просто поредната мода, която ще отмине като другите модни тенденции?
Какво представлява скалата за рН?
Алкалната вода има по-високо ниво на рН в сравнение с другите видове бутилирана вода. Не малко от бутилираните води, които се продават, са просто градска чешмяна вода, която е преминала през обратна осмоза за отстраняване на хлора и намаляване на примесите. При използването на обратна осмоза повечето примеси се отстраняват заедно с полезните и важни алкализиращи минерали. При този процес се получава чиста на вкус вода, която обаче е и киселинна с рН обикновено около 6. По скалата на рН вода с pH от 7 е неутрална. Колкото по-високо е нивото на рН, толкова по-алкална е водата, а колкото по-ниско е нивото на рН, толкова по-кисела е тя. Бутилираната алкална вода обикновено има рН 8 или по-високо.
Чешмяната вода и кладенците като източник на алкална вода.
Основните алкализиращи минерали са калций, магнезий, калий, манган и желязо. Когато някой от тях (или комбинация от тях) се намира в достатъчно голямо количество, ще получите алкална вода. Понякога това може да доведе до проблеми с градската или кладенчовата питейна вода. Например твърде много калций води до „твърда“ вода (рН 8 или повече), която запушва тръбите и оставя котлен камък по душовете и т.н. На някои места излишъкът на желязо също може да доведе до натрупване на котлен камък и здравословни проблеми. Като цяло всяка необработена вода с pH над 8 няма добър вкус.
Естествените извори като източници на алкална вода
Повечето от добре познатите и естествени извори на „лечебна вода“ по света са алкални и имат малък отрицателен електрически заряд. Те също така имат известно ниво на разтворен молекулярен водород (или H2) и не съдържат замърсители. Благодарение на съвременните технологии вече не е необходимо да обикаляте света, за да получите достъп до този вид вода.
Йонизаторите за вода като източник на подобрена алкална вода
Йонизаторите за вода са на пазара от началото на 80-те години на миналия век. Те са особено популярни в азиатските страни като Япония и Южна Корея, където се смята, че всяко пето домакинство използва йонизатор.
Вместо да добавят прекомерно количество алкализиращи минерали, за да създадат рН много над 8, йонизаторите за вода използват електролиза (или малко количество електричество, приложено върху титаниеви/платинени плочи), за да създадат разделяне на водата на киселинни и алкални потоци. Възможно е, като се използва входяща вода с рН 7, чрез електролиза да се създаде такава с рН от 8 до 10+.
Добрият качествен йонизатор за вода също така ще създаде отрицателен заряд във водата (-ORP) – процес, наречен йонизация, който помага за хидратацията – и H2 или разтворен двуатомен водород. Съществуват над 1000 рецензирани проучвания, които показват как разтворения във водата водород може да бъде от полза за всички органи в тялото ви.
Моля, обърнете внимание: Ако обмисляте да закупите йонизатор за вода, от решаващо значение е също така да се уверите, че той е снабден с висококачествена и сертифицирана филтрация. Ако замърсителите не са отстранени, тогава йонизаторът за вода ще йонизира и всички налични замърсители, правейки ги по-бионалични.
Добре ли е алкалната вода за вас?
Много експерти все още нямат позиция по този въпрос. Някои смятат, че това е поредната здравна мода или чудодейно лекарство. Има необосновани здравни твърдения за ползите от алкалната вода, което поражда скептицизъм и са причина за тази статия. Поради начина ни на живот ние имаме проблем и той е свръхкиселинността. Прекаленото подкиселяване е причинено до голяма степен от собствения ни избор на начин на живот. Бързото хранене, стресът, замърсяването на околната среда и липсата на здравословни физически упражнения – всичко това допринася за дисбаланса и свръхкиселинността.
Най-често познатите източници на свръхкиселинност са това, което ядем и пием. Месото, млечните продукти, глутенът или всяка храна, която е сладка, преработена, пържена или съдържа изкуствени подсладители, ще увеличи киселинното натоварване на организма ви. Всяка напитка, която е сладка, с кофеин, газирана или съдържа алкохол, също повишава киселинността. Това е стандартната американска диета или SAD. Това не е просто тъжно, а страшно. Телата ни не са създадени да преработват толкова много киселини постоянно във времето.
Майката природа ни е дала прекрасна буферна система за неутрализиране и елиминиране на киселинните отпадъци. Тя помага за управлението на строго регулираното рН в различните системи на тялото ни. Реалността обаче е, че се сблъскваме с повече киселинност, отколкото когато и да било в човешката история. Кумулативният ефект? Изследователката д-р Линда Фрасето от Калифорнийския университет казва: „Ние сме обърнали еволюционен ъгъл. Ние просто не се справяме с киселинните отпадъци по начина, по който сме го правили преди.“ Въз основа на изследванията си на почти 1000 души тя установява, че претоварените ни буферни системи не елиминират ефективно киселините, както би трябвало да го правят чрез бъбреците и черния дроб.
Изследванията, публикувани в Clinical Nutrition, я подкрепят категорично. Телата ни са принудени да се адаптират, за да се предпазят от потенциалните вредни киселини, като складират киселинните токсини в мастни депа. В този момент няма достатъчно буфери, които да поддържат рН на кръвта в горната част на строго контролирания диапазон на рН. Това означава, че до тъканите ни се пренася недостатъчно количество кислород и клетките в тялото ни стават по-кисели.
Цената? Все повече заболявания, свързани с киселинността, които се превърнаха в масова практика. Те включват затлъстяване, имунни нарушения, липса на енергия, рак, диабет, остеопороза, артрит и др. Много, много други.
Отрезвяващото или подкиселяващото обобщение е, че избираме да ядем прекалено киселинна храна, да я отмиваме с киселинни напитки и след това да допълваме всичко това със стрес. Всеки ден… от седмица на седмица… от година на година. Телата ни просто не могат да се справят.
Сега добрата новина и решението:
Алкалният начин на живот също е избор. Решението започва всеки път, когато избирате какво ядете, какво пиете и как управлявате стреса.
Като намалявате киселинното натоварване на организма си, възстановявате буферните резерви и системата ви може да започне да си върши работата по начина, по който е създадена. Тялото ви се връща към балансирано състояние, в което може да буферира и да елиминира нежеланите киселини. Кръвното ви рН започва леко да се повишава към оптималния край на строго регулирания диапазон на рН. По този начин се повишава и способност на кръвта да пренася и освобождава кислород до тъканите. Медицината от години знае и измерва връзката между рН на кръвта и преноса на кислород.
Богатата на кислород среда е алкална среда. И то здравословна. Д-р Ото Варбург например (който често се цитира погрешно) е удостоен с Нобелова награда за откритието, че ниското съдържание на кислород е характерно за раковите клетки.
Повечето функции в организма се влияят от нивото на рН. Здравите ензимни и хормонални системи, както и способността на кръвта ни да пренася кислород, зависят от алкалното рН. Заедно тези системи оказват влияние върху цялостното ни здраве. 35-годишните свидетелства за ползите от движението за алкален начин на живот са зашеметяващи и обхващат почти универсален набор от заболявания и здравословни състояния. Редовно съобщаваните ползи от пиенето на алкална вода включват: повишена енергия и умствена яснота, подобрена памет, по-чиста кожа, загуба на тегло, детоксикация, подобрения в сърдечните състояния, стабилизиране на кръвната захар при диабетици, по-добро храносмилане, намаляване или директно премахване на редица възпалителни проблеми, включително артрит и други състояния като алергии, астма и т.н.
Можете да си помогнете да балансирате киселинността, като промените три неща:
1. Променете начина, по който се справяте със стреса / нивото на стрес
2. Променете диетата си, така че да включва повече алкални храни и по-малко киселинни храни.
3. Променете водата си към алкална, йонизирана вода
Историята на йонизаторите за вода
Съвременната технология, използвана при йонизацията, е изобретена от Майкъл Фарадей, който е изобретил също динамото и магнетофона. Майкъл Фарадей е първият, който създава устройство за електролиза – ключова технологична основа, която води до разработването на йонизатора за алкална вода. По онова време Фарадей не е имал представа за въздействието, което откритието му по-късно ще окаже върху съвременната технология на йонизатора.
В някои култури водата често се е свързвала с физическото възстановяване и вечния живот. Завладяващо е да се замислим за парадигмата на животворната вода, която някога е накарала Понсе де Леон, конкистадор и колега на Колумб, да организира голяма експедиция през XV в., за да намери Извора на Младостта. Смятало се е, че това е воден басейн, който води до вечен живот. За Понсе де Леон търсенето на вода, която да му даде безсмъртие и отнема по-голямата част от живота му.
Д-р Анри Коанда, прочут румънски учен и впоследствие носител на Нобелова награда, е известен най-вече с изследването си на динамиката на флуидите и с аеронавтичните си изобретения. Научните му търсения се основават на личното му търсене на източник на дълголетие и на предчувствието му, че именно водата на Хунза ще удовлетвори мисията му. През 30-те години на миналия век Анри Коанда лично пътува до страната Хунза, за да проучи хипотезата си, че водата на Хунза има уникален химичен състав, който подхранва забележителното здраве и дълголетие на местните хора.
След продължителни изследвания той стига до заключението, че водата наистина е различна, както по свойства, така и по структура. Когато температурата на водата в Хунза се понижи, тя придобива кристална форма, подобна на снежинка. Още по-забележително е, че в състоянието си на снежинка водата разкрива структура, подобна на венозната структура на човешкото тяло и на съдовата структура при растенията. Естествените биологични пътища, отговорни за транспортирането на течностите, които поддържат живота.
Хунза в Хималаите е най-известният от районите, където е открита парадигмата за животворна вода. Но е имало и други места – районите на Шин-чан в Китай, Андите и Кавказ в Азербайджан. Места, изпълнени с енергични, невероятно здрави и дълголетни популации.
Приковаващата сила зад очарованието на водата от Хунза е търсенето на водата на дълголетието. Те опитали да възпроизведат структурата на водата, което със сигурност е много по-лабораторно занимание. Съображенията за възпроизвеждане били много: молекулярната структура, високата алкалност, съдържанието на активен водород, отрицателният редуциращ потенциал и поразително високото съдържание на колоидни минерали. Може би е било по-лесно да се влее вода с уникална форма на водород, която има допълнителен електрон.
Ранната история показва, че изследователи от Русия и Япония са изследвали същите води, които Коанда е изследвал малко след Втората световна война. Към 40-те години на ХХ век водата от Хунза, с предположенията за възстановяване на здравето, постигнато от нейната консумация, става общоизвестна.
Руски изследователи са открили съвсем нов метод на електролиза (химическа промяна, постигната чрез преминаване на електричество през течност), повлиян от по-ранния технологичен подход на Фарадей. Японските изследователи повишават значително техния интерес към йонизацията след като се запознават с този нов метод на електролиза.
Скоро след това японските учени създават първия йонизатор за вода след анализ на изследванията на руските им колеги в областта на електролизата. Именно през 1954 г. учени от японските земеделски университети интензивно изучават и записват ефектите на алкалната йонна вода и на киселата вода, като процесът на производство е известен като технология на функционалната вода. В японските научни изследвания са използвани както растения, така и животни.
За провеждане на изследвания с използване на хора е било необходимо повече време като в крайна сметка е било доказано, че алкалната вода не само е особено хидратираща за хората, но и е полезна и по много други начини.
Серийното производство на машини за алкална йонна вода е въведено в Япония през 50-те години на 20-ти век. По-късно, през 1960 г., в Япония е създаден медицински/селскостопански изследователски институт, който се занимава единствено с изследване на йонизираната вода. През януари 1966 г. Министерството на здравеопазването и рехабилитацията на японското правителство потвърждава процеса на използване на алкалната йонна вода за подобряване на здравето и за медицински цели.
Няколко години по-късно, през 70-те години на миналия век, уредите за йонизиране на водата са официално приети и от правителството на Южна Корея. В Южна Корея се произвеждат устройства за индивидуална домашна употреба, които по-късно дебютират в САЩ и по света.
В Япония йонизаторите за вода вече са нещо обичайно, като 30 милиона японски граждани имат достъп до йонизирана вода чрез домашни устройства или чрез обикновен свободен достъп. Д-р Барбара Старфийлд обявява Япония за страна с „номер едно в света“ в областта на здравеопазването, както пише в Journal of the American Medical Association (JAMA).
И така, алкалната вода измама ли е? Някои казват „да“, други не са съгласни с това. Какво мислите вие? Споделете с нас в коментарите.